Много от нас вече се сблъскаха с коварния коронавирус – при едни

Много от нас към този момент се сблъскаха с коварния коронавирус – при едни инфекцията протече по-леко, други стигнаха до болница. Но за тези, прекарали Ковид-19 , ще е потребно да научат кои проучвания е целесъобразно да създадем след прекаран COVID-19 , с цел да сме сигурни, че не развиваме затруднения.

Д-р Владислав Пакеров завършва Медицинския университет в София през 1993 година

Придобива специалности по вътрешни заболявания (2007), интервенционална кардиология (2010), кардиология (2016), експертно равнище по ехокардиография (2017) и електрокардиостимулация (2017). Работи поредно като кардиолог и интервенционален кардиолог в университетските лечебни заведения “Царица Йоанна – ИСУЛ ”, “Света Екатерина ” – София, “Токуда ”, Болница “Александровска ”, а от 2020 година е кардиолог в “Аджибадем Сити Клиник Младост ” в София. Разговаряме с доктор Пакеров за последиците за сърцето след прекаран COVID-19 .– Д-р Пакеров, какви проучвания би трябвало да направи човек, преболедувал Коронавирус?

– Основните лабораторни проучвания, които съветваме да си създадат пациентите, преболедували Коронавирус в домашни условия, са общоприета кръвна картина (ПКК), С-реактивен протеин, прокалцитонин, феритин. Стойностите на левкоцитите и на С-реактивния протеин демонстрират прекарана или сегашна зараза, а прокалцитонинът и феритинът демонстрират съществуването и развиването на зараза. Така че, те носят информация дали продължава възпалителният развой или към този момент е във фаза на назад развиване. Съобразно лабораторните проучвания и клиничната картина на болестта, се взема решение за продължителността на лекуването и за медикаментите, които е належащо да се одобряват във възстановителния интервал.

– А по кое време тъкмо би трябвало да се създадат тези проучвания?

– Тези общоприети лабораторни проучвания следва да се създадат в ранния оздравителен интервал след преболедуване на COVID-инфекцията, след приключване на карантинния интервал.

– Препоръчвате ли да се одобряват витамини след преболедуване?

– В хода на болестта и след преболедуване предлагаме пациентите да одобряват следните витамини, несъмнено, след консултация с доктор: витамин С, D, А, групата на В витамините и Е. От минералите предлагаме цинк и селен, които покачват имунитета. Във възстановителния интервал е добре да се одобряват и антиоксиданти – Росверитол, Мелатонин и Омега-3 мастни киселини.

– Кои са най-честите сърдечносъдови затруднения след COVID-19?

– Най-често от затрудненията на сърдечносъдовата система при пациенти след зараза с COVID-19 е перикардният излив. Това е излив към сърдечната обвивка, който може да притиска сърцето и пациентите да усещат болежка зад гръдната кост с изменчив темперамент, според от ситуацията на тялото и при надълбоко поемане.

На второ място са миокардитните затруднения – засягане на сърдечния мускул и понижаване  функционалността на лява камера, които могат да се демонстрират със зной, лесна уморяемост и затруднено дишане. За благополучие, миокардити следим по-рядко или с по-слабо засягане при пациенти, прекарали COVID-инфекция в лека или среднотежка форма.

Когато пациентът прекарва инфекцията в тежка форма и се постанова да бъде на апаратна вентилация в лечебно заведение, вирусът може да поразява ендотелната функционалност на най-малките кръвоносни съдове, макар приложените антиагрегантни и антикоагулантни лекарства. Има случаи на миокарден инфаркт вследствие тромбоза на съдовете на сърцето, на затруднения на периферни артерии с развиването на емболии на артериите на ръка или на крайник, които постановат профилирана здравна помощ. Но това се случва при дребна част от пациентите, които са били на болнично лекуване за COVID-19. Точно по тази причина в протокола на лекуване на инфекцията има банкет на аспирин протект или на лекарства от групата на така наречен нови орални антикоагуланти (NOAC), които разреждат кръвта и защищават от формиране на тромби.

Д-р Владислав Пакеров

– Предполагам обаче, че антикоагуланти не би трябвало да се взимат своеволно?

– Не, никога не би трябвало да се прибягва до самолечение. Приемът на антикоагуланти се прави само след клиничен обзор или по рекомендация на общопрактикуващия доктор, който познава пациента и знае за съпътсващите му болести. Лечението се преценява с клиничната симптоматика, съпътстващи болести и постоянно се започва след обзор от персоналния доктор или от експерт. Най-малкото тъй като тези медикаменти имат странични дейности.

Аспиринът да вземем за пример, е противопоказан при хора с доуденална язва, гастрит или с риск от кървене, а също при съществуване на някои белодробни болести или при открита алергия. Новите орални антикоагуланти (NOAC) също имат противопоказания. Затова в хода на клиничен обзор, при снемането на анамнезата лекарят ще се ориентира кой от тях да употребява или дали въобще е належащо да предписва медикамент от тази група.

Ковидната зараза се диагностицира и лекува по клиничната симптоматика, а PCR-тестът единствено верифицира диагнозата

Ние виждаме случаи на хора с позитивен PCR-тест, само че с извънредно дискретни недоволства и субфебрилитет до 37,2°. Но имаме и случаи на хора с температура 39° и по-висока, с наслагване на бронхопневмония и други клинични признаци, които постановат хоспитализация и приложение на кислородотерапия.

– Как установявате дали има засягане на белия дроб след преболедуване?

– На първо място посредством общоприетата рентгенова фотография на бял дроб – сърце. Тя може да покаже белези на инфекциозен развой. При по-тежки случаи, в случай че рентгеновата фотография не демонстрира патологични промени, само че пациентите имат клинични признаци, може да се извърши и компютърна томография на белия дроб. Това проучване още по-детайлно, в обособени дълбоки срезове, е в положение да покаже данни за инфекциозен развой, типични за COVID-инфекцията.

Винаги правим и ехокардиография, посредством която откриваме вероятно засягане на мускула на сърцето – тези леки миокардитни промени със засягане функционалностите на лява камера, а също съществуване на перикарден излив. Извършваме и ехография на бял дроб и по този начин можем да пресъздаваме възпалителните промени след прекарана COVID-инфекция.

При по-тежките случаи на зараза тя продължава по-дълго. Дори, когато премине карантината и фебрилитетът, продължава възприятието на отмалялост, на сърцетуптене. Може в продължение на месец такива пациенти да усещат дискомфорт и да не са в добра физическа кондиция. На тях предлагаме рентгенова фотография, компютърна томография на бял дроб или ядреномагнитен резонанс на сърцето. Целта е да се види дали има засягане и вероятно да се организира правилно и навреме лекуване.

– Кога е подходящо професионалните спортисти или спортуващи за здраве хора да се завърнат към своята нормална двигателна интензивност?

– Възстановителният интервал при другите хора е самостоятелен. Обикновено след 14-я или 20-я ден преболедувалите COVID-19 се връщат на работа. Ние, кардиолозите, съветваме да усилват последователно своето физическо натоварване, до момента в който доближат нормалното си равнище на натоварване. Но хората, които спортуват интензивно, трябва да изчакат най-малко 4 до 6 седмици и едвам тогава да стигнат цялостно натоварване. Това не значи да не вършат нищо.

Нека имат двигателна интензивност, само че да не стартират незабавно с интензивните тренировки. Може да стартират с разходки и от ден дневно да усилват дистанцията. Да не се пробват още на първото излизане да упражняват по този начин, както по времето, когато са били здрави и в добра кондиция.

– Влошават ли се предшестващи хронични болести след прекарана COVID-инфекция?

– Ако това са по-тежки болести на белия дроб, като хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), белодробен емфизем, бронхиална астма, несъмнено, след ковидна зараза с възпалителни промени се утежнява функционалният потенциал. Това обаче е обратимо и след изцеление на инфекцията последователно възвръщат предходното положение, като не престават нормалната си терапия и са проследявани от съответния експерт.

При пациенти с хронични болести на сърдечносъдовата система, със сърдечна непълнота, когато функционалността на белия дроб е влошена, сърдечносъдовите болести също се утежняват и задълбочават. При хора със захарен диабет след COVID-инфекция стойностите на кръвно-захарния профил се трансформират и както при всеки инфекциозен развой в организма, довежда до нужда от промяна на дозата на антидиабетния медикамент.

При пациентите с онкологични болести последствията на COVID-инфекцията зависят от локализацията на неопластичното заболяване и от етапа на развиване. Пациентите, които към този момент са оперирани и са провели своята следваща лъче- и/или химиотерапия, не следва да чакат утежняване на положението. Ако обаче онкологичният развой е предплатил, организмът е в нежно положение и инфекцията постоянно може да даведе до утежнява на положението.